Аз, като човек, който винаги се е интересувал от наднорменото тегло (а и преди време имах проблеми с него), внимателно следя новините и статистиките за затлъстяването в отделните държави, но най-вече в България. И какво се получава? Наскоро попаднах на материал, който показваше статистики, че сме на второ място в света след САЩ по наднормено тегло при децата и по-големите подрастващи. И каква е причината за всичко това? Като се замисля, по мое време (‘90-те) почти не се прибирах вкъщи от игри, каране на колело, ролери, народна топка, футбол, Калинка-малинка и всичките други идиотии, с които се занимавахме като деца. А сега какво правят хлапетата? Висят пред компютъра или телевизора, почти не излизат, рядко играят качествено физическо в училище, тъпчат се с полуфабрикати и готови храни, дебелят прогресивно, израстват болнави и не особено спортни натури.
Да ви напомня на нещо? Американизация. Тиха, настъпателна, завладяваща американизация. Все по-често по улиците виждам хлапета, които нагъват мазни баници, Форнети, сандвичи, хот-дози, пици, задъхват се от малко движение и ако трябва да си гонят рейсовете, после половин час не могат да си успокоят дишането. Да не говорим, че голям процент от шести и седми клас пушат, което още повече спомага за цялостното „благоприятно“ развитие.
Над всичко това ме накара да се замисля рекламата на Митко Бербатов, която допреди известно време се въртеше по телевизията – децата да играят навън, а не пред компютрите у дома. Е откога стигнахме до там, че да се пропагандират такива неща? Допреди десетина години нямаше такъв голям процент с наднормено тегло. Естествено, че и стресовата реалност и ежедневие действат на психиката, но според статистики, едва 9-10 % от българите спортуват, а всички останали практикуват спорт с постоянно бутане на лъжица и вилица в устата.
Хубаво, съгласна съм в Америка или Германия да има такива проблеми, които са десеторно по-големи от нас, но ние, които сме едва жалките седем милиона… Спомням си преди години, че единствено хората на средна възраст имаха проблеми с теглото, което се дължеше на прекомерната употреба на тестени изделия.. Но сега това засегна и децата, и тийнейджърите.
Появата на всички тези дебелариуми, програми за отслабване и курсове не са случайни. Вярно, че не всички могат да бъдат в наложените от обществото стериотипи за красота, но тук вьобще не иде реч за това – става въпрос за здравето, което по скромното ми мнение е най-важното, а всеки нехае към него.
Замислете се колко хора около вас се хранят здравословно? Сто процента се броят на пръстите на едната ви ръка. Много малко са наясно, че закуската е най-важното хранене, а повечето правят точно обратното – пропускат я, наобяд хапват нещо готово и вечерта се натъпкват до гърлото, а точно тогава трябва да се поема малко количество храна. Аз от известно време правя следното – правя си брънч (закуска-обяд) по някое удобно за мен време и хапвам преди шест вечерта и то много леко. Никой не се съобразява с това, което лекарите постоянно обясняват по телевизия и вестници – че хлябът е вреден, че трябва да се яде по-разнообразно, повече зеленчуци, протеини, чисто месо, без мазнотии и сладки.
Е, така се получава, когато родителите правят кариера и оставят децата си да се оправят поединично. А после защо по улиците срещаме самоходни китове, които едвам се придвижват от собствената си сланина. Не искам да звуча грубо, но защо трябва да бъде така, при положение, че може да бъде иначе? Абсолютна американизация. Всъщност, човек като се замисли, проблемите с пушачите и затлъстяването са навсякъде, но съм възмутена, че и при нас дойдоха. А уж бяхме стройна нация с прилична структура… Скоро сигурно ще заприличаме на безформените германци, подути от гадната си бира.
Защо говоря така? Защо съм толкова груба? Ами защото и аз някога бях една от тия, дето се тъпчат постоянно, дебелят и после плачат на приятелското рамо, че никой не ги харесва, че не им върви в професията, личния живот, никъде. Ами за да ти върви, трябва първо сам да прецениш какво имаш, след това да го усъвършенстваш, да разбереш какво си постигнал и да го оцениш. Да си направиш самочувствие и да видим тогава, след като то има покритие, дали няма да потръгне всичко в живота.
Бях деведесет и два килограма, когато реших, че е крайно време всичките тия мъки да се свършат. Не съм набожна, но гледах един филм, където на много места споменаха, че лакомията е един от седемте смъртни гряха. Замислих се… И просто реших, че повече това няма да го бъде. И минах на диета, започнах да спортувам.
Мога да кажа, че първите два месеца беше неописуемо трудно. Ревала съм от глад, изпадала съм в истерии, припадала съм от умора от тренировките, не съм можела да ходя от мускулна треска и болки, изпитвала съм такъв глад, че започваше да граничи с лудостта. След което всичко утихна, килограмите започнаха да се топят, аз да се чувствам по-добре, да усещам подобрение в тренировките.
И сега, година по-късно, тежа шейсет и пет килограма. И продължавам да свалям, като наблягам най-вече на спортуването. А храненето – комбинирам си различни диети на даден интервал от време, за да не се лишавам прекалено.
Трудно е, но след като го постигнеш, няма нищо по-хубаво от това.
Пиша всичко това, защото ме е безкрайно яд. Виждам красиви момичета, които са надебеляли от комплекси, лакомия или от реакция на социалната или семейната среда. Виждам колко фини и стегнати могат да бъдат, а на какво приличат всъщност. На място на отчаяните им физиономии, виждам спокойствие и щастие. Яд ме е, че от гадната технологична глобализация, социалните контакти на огромен процент от хората започват да куцат и съвсем да западат. А процента на смъртност от затлъстяване колко е нараснал в последните години! Ако ви интересува – четете, в Интернет има достатъчно статистики за това. Тъжна работа.
Много от познатите ми вдигат лозунги как ходят на фитнес и колко тренирали.. Е, да, ама след като се прибереш и се натъпчеш със сто филии хляб и после нагънеш малко шоколад, как по-точно да се усети ефекта от тренировката?
Негодувам си аз, защото принципно обичам хората около мен да бъдат щастливи, да се развиват, а не да са в застой, в депресии, в емоционални дупки. Виждам все повече магазини XXL и нагоре, все по-често извънгабаритни хора и това ме натъжава, ядосва, но и съм безсилна – след като на самите те не им пука за здравето и външния им вид, какво мога да направя аз, освен да си мрънкам в малкото блогче, докато слушам John Coltrane – My favourite things.
Айде, със здраве, пък дано някой си вземе поука и си погледне на живота от друг ъгъл.