псевдо-позитивизъм

Добре, защо трябва да има зима? Айде обяснете ми го това. Има толкова много щастливи хора по планетата (включително и близка Гърция), които си карат приятна и вьобще не студена зима, симпатична есен, хладна пролет и прекрасно лято. А какво е това при нас, тая зима, дето трае сто и пет години… Както наскоро се присъединих към група във фейсбук, чието заглавие беше „Писна ми да се влача с целия гардероб по себе си“, така и се замислих, че донякъде сивото, намръщено небе, кишавите улици и свирещия вятър влияят зле на иначе романтичната ми, мечтателска душа.
Искам да е топло. Птичките да пеят безгрижно, а не прегракнало и истерично като сега. Искам всяка сутрин като се събудя и отворя розовите завеси да виждам наситеното синьо небе, тук-таме с някой красив бял облак, плуващ лениво и слънчевите лъчи да не спират да обливат вече зелените трева, цветя, дървета. Искам да си ходя по къси ръкави, без чорапогащници, два чифта чорапи, ботуши, ръкавици, шалове, шапки, бодита, пуловери, поло, дебели шуби, качулки, etc. Искам да си ходя с convers-ките, без да има опасност да се наводня с тях, искам да ми мирише на пролет, а не да не мога да поема от страх, че ще ми се вледени лигавицата в носа.

Искам да лежа по поляните и ливадките, да слушам музика и да играя белот. Искам да се разхождам дълго из софийските улици вечер, с нещо ледено студено за пиене в ръка, искам да се стъмва по-късно, да се виждат хубаво звездите, и луната. Искам да мога пак да тичам на свобода в Южния парк, да се разхождам безцелно в Борисовата градина.
Като се замисля, толкова по-прекрасно се чувствам през пролетта и лятото. Щом настъпи ноември-декември, винаги ме обхваща едно летаргично, неприятно настроение, склонно към депресии и дълбок песимизъм. В момента, в който първите цветове пропукат през април-май, сякаш душата ми се събужда, започва да подскача и пее, чувствам невероятен прилив на енергия и радост и времето започва неусетно да лети. А месеците януари-февруари-март винаги се влачат бавно, протяжно и имам чувството, че е минало много повече време. Отделно през този период, явно от студа, винаги апетитът ми се връща с бесни сили и мъките да го удържа са двойно по-големи отколкото през останалото време от годината.
Абе при първа възможност, ще отида в някоя топла, приятна държавичка, в която най-неприятното метереологично условие да е по-силен дъжд или наааай-много градушка и това е! Тук не се живее, ще изпукам от студ в скоро време..
Искам си топлото време!!!

късно през нощта или рано сутринта..

Здравей… А може би довиждане. Обичам те? Не – мразя те. Вик или шепот, радост или тъга?

Тишина. Или заглушаващ шум? Мрак. Или ярка светлина? Ден.. А може би нощ? Стъклена, студена тълпа? Не.. Лепкава, мрачна самота…
Съвършено изсвирени акорди в хармония, но всъщност разпалващ, гневен хаос.

Огледало.  Без отражение, без сянка. Гладка или грапава повърхност? Празно.
Спокойствие или дълбока, прогаряща паника?! Яснота или обърканост?

Неясни, размити, без контури фигури.
Леден вятър. Снежинки, танцуващи в кръг под уличната лампа. А може да е без посока. Или спираловидно. Или просто никак.
Усмивка – Гротескно изкривена гримаса. Сълзи? Или капчици дъждовна вода?

Какво е всичко това.. Къде си? А аз къде съм?

Защо съм там, а теб защо те няма, а сега защо съм тук, защо все едно се случва…
Вятърът бучи  във високата трева или пък на празното поле?
Буря ли е, това облаци ли са или цветни дъги?

Аз какво съм? Защо съм?
Катраненочерен песимизъм, вплетен в ледения реализъм, оцветен с яркия оптимизъм… А може би просто нихилизъм?

Небе, земя, земя, небе – кое?!

Къде си ти, къде съм аз – май нещо не съм в час..

светът прогресивно… затлъстява.

Аз, като човек, който винаги се е интересувал от наднорменото тегло (а и преди време имах проблеми с него), внимателно следя новините и статистиките за затлъстяването в отделните държави, но най-вече в България. И какво се получава? Наскоро попаднах на материал, който показваше статистики, че сме на второ място в света след САЩ по наднормено тегло при децата и по-големите подрастващи. И каква е причината за всичко това? Като се замисля, по мое време (‘90-те) почти не се прибирах вкъщи от игри, каране на колело, ролери, народна топка, футбол, Калинка-малинка и всичките други идиотии, с които се занимавахме като деца. А сега какво правят хлапетата? Висят пред компютъра или телевизора, почти не излизат, рядко играят качествено физическо в училище, тъпчат се с полуфабрикати и готови храни, дебелят прогресивно, израстват болнави и не особено спортни натури.
Да ви напомня на нещо? Американизация. Тиха, настъпателна, завладяваща американизация. Все по-често по улиците виждам хлапета, които нагъват мазни баници, Форнети, сандвичи, хот-дози, пици, задъхват се от малко движение и ако трябва да си гонят рейсовете, после половин час не могат да си успокоят дишането. Да не говорим, че голям процент от шести и седми клас пушат, което още повече спомага за цялостното „благоприятно“ развитие.

Над всичко това ме накара да се замисля рекламата на Митко Бербатов, която допреди известно време се въртеше по телевизията – децата да играят навън, а не пред компютрите у дома. Е откога стигнахме до там, че да се пропагандират такива неща? Допреди десетина години нямаше такъв голям процент с наднормено тегло. Естествено, че и стресовата реалност и ежедневие действат на психиката, но според статистики, едва 9-10 % от българите спортуват, а всички останали практикуват спорт с постоянно бутане на лъжица и вилица в устата.
Хубаво, съгласна съм в Америка или Германия да има такива проблеми, които са десеторно по-големи от нас, но ние, които сме едва жалките седем милиона… Спомням си преди години, че единствено хората на средна възраст имаха проблеми с теглото, което се дължеше на прекомерната употреба на тестени изделия.. Но сега това засегна и децата, и тийнейджърите.

Появата на всички тези дебелариуми, програми за отслабване и курсове не са случайни. Вярно, че не всички могат да бъдат в наложените от обществото стериотипи за красота, но тук вьобще не иде реч за това – става въпрос за здравето, което по скромното ми мнение е най-важното, а всеки нехае към него.
Замислете се колко хора около вас се хранят здравословно? Сто процента се броят на пръстите на едната ви ръка. Много малко са наясно, че закуската е най-важното хранене, а повечето правят точно обратното – пропускат я, наобяд хапват нещо готово и вечерта се натъпкват до гърлото, а точно тогава трябва да се поема малко количество храна. Аз от известно време правя следното – правя си брънч (закуска-обяд) по някое удобно за мен време и хапвам преди шест вечерта и то много леко. Никой не се съобразява с това, което лекарите постоянно обясняват по телевизия и вестници – че хлябът е вреден, че трябва да се яде по-разнообразно, повече зеленчуци, протеини, чисто месо, без мазнотии и сладки.

Е, така се получава, когато родителите правят кариера и оставят децата си да се оправят поединично. А после защо по улиците срещаме самоходни китове, които едвам се придвижват от собствената си сланина. Не искам да звуча грубо, но защо трябва да бъде така, при положение, че може да бъде иначе? Абсолютна американизация. Всъщност, човек като се замисли, проблемите с пушачите и затлъстяването са навсякъде, но съм възмутена, че и при нас дойдоха. А уж бяхме стройна нация с прилична структура… Скоро сигурно ще заприличаме на безформените германци, подути от гадната си бира.

Защо говоря така? Защо съм толкова груба? Ами защото и аз някога бях една от тия, дето се тъпчат постоянно, дебелят и после плачат на приятелското рамо, че никой не ги харесва, че не им върви в професията, личния живот, никъде. Ами за да ти върви, трябва първо сам да прецениш какво имаш, след това да го усъвършенстваш, да разбереш какво си постигнал и да го оцениш. Да си направиш самочувствие и да видим тогава, след като то има покритие, дали няма да потръгне всичко в живота.
Бях деведесет и два килограма, когато реших, че е крайно време всичките тия мъки да се свършат. Не съм набожна, но гледах един филм, където на много места споменаха, че лакомията е един от седемте смъртни гряха. Замислих се… И просто реших, че повече това няма да го бъде. И минах на диета, започнах да спортувам.
Мога да кажа, че първите два месеца беше неописуемо трудно. Ревала съм от глад, изпадала съм в истерии, припадала съм от умора от тренировките, не съм можела да ходя от мускулна треска и болки, изпитвала съм такъв глад, че започваше да граничи с лудостта. След което всичко утихна, килограмите започнаха да се топят, аз да се чувствам по-добре, да усещам подобрение в тренировките.
И сега, година по-късно, тежа шейсет и пет килограма. И продължавам да свалям, като наблягам най-вече на спортуването. А храненето – комбинирам си различни диети на даден интервал от време, за да не се лишавам прекалено.
Трудно е, но след като го постигнеш, няма нищо по-хубаво от това.

Пиша всичко това, защото ме е безкрайно яд. Виждам красиви момичета, които са надебеляли от комплекси, лакомия или от реакция на социалната или семейната среда. Виждам колко фини и стегнати могат да бъдат, а на какво приличат всъщност. На място на отчаяните им физиономии, виждам спокойствие и щастие. Яд ме е, че от гадната технологична глобализация, социалните контакти на огромен процент от хората започват да куцат и съвсем да западат. А процента на смъртност от затлъстяване колко е нараснал в последните години! Ако ви интересува – четете, в Интернет има достатъчно статистики за това. Тъжна работа.
Много от познатите ми вдигат лозунги как ходят на фитнес и колко тренирали.. Е, да, ама след като се прибереш и се натъпчеш със сто филии хляб и после нагънеш малко шоколад, как по-точно да се усети ефекта от тренировката?

Негодувам си аз, защото принципно обичам хората около мен да бъдат щастливи, да се развиват, а не да са в застой, в депресии, в емоционални дупки. Виждам все повече магазини XXL и нагоре, все по-често извънгабаритни хора и това ме натъжава, ядосва, но и съм безсилна – след като на самите те не им пука за здравето и външния им вид, какво мога да направя аз, освен да си мрънкам в малкото блогче, докато слушам John Coltrane – My favourite things.

Айде, със здраве, пък дано някой си вземе поука и си погледне на живота от друг ъгъл.

приказка

копнеж и страх, защо боли..
защо боли, нали мечти?

Не малко часове съм прекарала, потънала в нежните звуци на Невидимо дете, Цялото небе, Приказка, Вали, Колибри в цвете спи, Сам, Камбаните, Отлъчен, Всеки ден и прочие велики песни на група Пиф. Ако преди време някой ми беше казал, че някога ще свиря с тях, щях да се разсмея.
И не осъзнавах този факт до днес, когато се изправих на сцената срещу тях, с ноти в ръка и бумкащо от емоции сърце. Студиото беше в приятна заглушена светлина, отвреме-навреме цигарения дим изпълваше дробовете, а Пиф стояха небрежно поседнали, създавайки прекрасната си музика с лекота.
Докато свирихме Кой съм аз, Сам, Песен, Времето внезапно спря, Ноемврийски ден, ръцете ми едва доловимо трепереха и аз не можех да откъсна очи от тях. Почти четири часовата репетиция мина неусетно, приятно, неземно.
Когато обаче засвирихме Цялото небе, продължихме с Невидимо дете и завършихме с Приказка, цялото ми същество сякаш ликуваше и подскачаше от радост. Песните, които съм слушала в продължение на дълги години на слушалки в дъждовния ден или като тих фон в топлата стая, сега ги чувах наживо, участвах в тях, а не мога да опиша Димо колко може да превзема, когато пее.

последен миг, и аз не спя..

Щом приключи репетицията и излязохме на студа, усетих как умората ме залива и съзнанието ми отлита, но отдавна не бях чувствала такова удволетворение и удоволствие от нещо, което съм направила, изсвирила и сътворила. Когато имаш стимул, когато има нещо, което те пали отвътре, работата вече не е работа… Просто не я усещаш, защото си вглъбен да направиш всичко както трябва, да докажеш професионализма си.
Те бяха доволни от резултата. А аз нямам думи, с които да опиша как се чувствах през тези няколко часа.

Ще го изпитам и в петък, и в понеделник… А в сряда ще бъда на една сцена с тях, ще участвам в техен концерт.. Няма такова усещане. За нещо велико.
Не искам нищо друго в момента, само здравето ми да се стабилизира. Чувствам се.. цяла. Отнесена. Тайно усмихната.

Пиф – Невидимо дете

just a little bit…

Седя си аз в последния ден на седемнайсет годишнината ми. Да, утре е рожденният ми ден и навършвам осемнайсет. Пълнолетие. Мога да гласувам. Мога да работя. Мога да пия и пуша абсолютно легално. Мога да изкарам шофьорска книжка и да се самоубивам някъде по пътищата. Дефакто, всичко, за което всеки тийнейджър си мечтае да може да прави, от утре ще ми бъде позволено.
А защо ли не се радвам? Защото пораствам. Няколко дни преди рожденните си дни се ужасявам. Преди се радвах, че примерно ставам на 14. Не ми изглеждаше толкова сериозно и голямо число. По-късно, започнах да се замислям – дявол да го вземе, ставам на 16. Звучи някак по-зряло. А сега?
Ставам на осемнайсет. Честно да си кажа, стряскащо е. Съвсем малко ме дели от истинския, сериозен живот, в който ще се впусна след две-три години. Не се чувствам особено готова за него, искам да си лудувам и правя глупости още дълго време. Харесва ми детското безгрижие, което постепенно започва да се сбогува с мен, харесват ми невинните извинения за сторена простотия, които няма да вървят само след броени месеци. Гадно е да порастваш. Все още не е фобия от остаряване, но е неприятно усещането, че животът ти се ниже бързо, че нямаш достатъчно време да му се насладиш, защото времето лети и не те пита „Прощавай, искаш ли да се изкефиш още малко на този купон или на събирането с приятели?“  Поне през последните няколко години се научих да сортирам спомените си в снимки – фотоалбумът в чекмеджето е преизпълнен с хубави моменти, концерти, приятелски усмивки и пиянски изцепки. И все пак… Понякога като че ли забравяш. Забравяш кой си бил, откъде си тръгнал, как си се променил, дали си прогресирал или деградирал.
Да бъдеш възрастен не е забавно. Установих го преди много време, докато внимателно наблюдавах скучния живот на близките ми. Далеч съм от типичния възрастен, но щом станеш на осемнайсет, изискванията към теб се увеличават и придобиват по-сериозни размери.
От една страна ми омръзна да бъда в училище и се радвам, че завършвам. От друга ме е страх. Намерих си прекрасната компания, в която се чувствам чудесно и съм на мястото си, но когато завърша, ще бъда по-далеч от тях. Ами ако ме забравят? Ако не бъде същото като преди? Страх ме е от коренната промяна, която ще настъпи, щом напусна училище и прекрача прага на музикалната консерватория. Тази година ми беше последния петнайсети септември. Като се замисля, че няма да имам повече, ми става тъжно. Дванайсет години от живота ми се дразнех, че трябва да се влача на това живо мъчилище, но някак знаех какво ме очаква и ми беше спокойно. Но сега не знам какво да очаквам, всичко ще бъде ново, коренно различно и далечно.
Всички знаем колко бързо лети времето, как неусетно се сменят месеците, сезоните, как се променяме, узряваме, порастваме. Радвам се, че успях да се науча да се наслаждавам на всяка секунда, защото после няма да мога да си я върна.
Радвам се, че имам още малко време да прекарам с тези хора, знам, че поне за още малко мога да бъда безгрижна, весела и усмихната лудетина… Ще изпитам всеки момент до дъното на душата и сърцето си, ще го запомня и запаметя.. Защото изминалите две години бяха най-хубавите в живота ми.

Зодия Риби

(19 февруари – 20 март)

планета: Нептун
стихия: вода
девиз: „Аз вярвам!“

положителни качества: добродушни, влюбчиви, предани, отдадени, весели, купонджии
отрицателни качества: наивни, лесно раними, обидчиви, сръдливи, инати

Представителите на тази зодия лично за мен са хора, които много ми допадат и харесват. Ако не ги познавате и ги видите в компания, в която не се чувстват удобно, наистина ще си помислите, че са мълчаливи като риби. Не умеят да се отпускат пред непознати или някой, който не им е приятен и предпочитат да замълчат. Като цяло не са от най-бъбривите хора, но с тях е изключено да ви бъде скучно.
Където има купон – Рибите задължително ще са там. Обичат да се разтоварват, да пият, да танцуват и да се забавляват под всякаква форма. Когато обърнат няколко питиета, стават душата на компанията и ще си изкарате енергична и изпълнена с много адреналин вечер. Щом се уморят обаче, стават кисели и сприхави, искат да се прибират и ако случайно се задържат повече време, изпадат в  непоносимо мрънкащо настроение.
Обичат да се глезят, както любимите си хора, така и себе си. Лошото им настроение винаги се оправя от добра покупка или приятна вечер с партньора. Не понасят да има нещо, което не им е в ред и трудно се оправят с проблемите си – винаги им се струва, че всичко лошо идва накуп и са ужасно депресирани и мрачни. Тези периоди не траят дълго, защото умеят да си правят кефа и девиза на повечето мъже и жени от тази зодия е „Ако сам не си го направиш готино, няма кой друг да ти го направи!“.
Във връзката това са хората, които са предани до гроб. Понасят всякакви удари от любимия човек и обичат дълбоко и истински. Готови са на саможертва и прощават неща, които повечето от другите зодии не биха подминали никога. Крайно нежни са, обичат да са обичани и глезени, понякога са по-ревниви, отколкото е нужно, но рядко прекаляват със сръдните.
Зодия Риби със сигурност не са работохолици. Сигурно някъде там има изключение, но в повечето случай масата и приятелите са на първо място. Вършат си прилично работата и не можеш да им направиш забележка, но си падат мързели и никога не припкат, щом тръгнат за работа.
Обидчиви са. Някоя шега или подмятане може да ги сдуха и да се затворят в себе си. Не обичат да се шегуват с тях и малко от зодия риби могат да носят на майтап. За връзката са още по-чувствителни и много ги боли, когато партньора ги обиди. Винаги прощават обаче, но спомена за нанесената рана винаги остава в съзнанието им.
Зодия Риби са изключително наивни и доверчиви в хората. Вярват им безрезервно и именно заради това, често остават наранени или излъгани.
Не обичат да се задълбават много в нещата и редовно отстрани изглеждат непукисти. Това обаче далеч не е така – дълбоко в тях врат много чувства, емоции и мисли, просто не обичат да ги вадят на показ. Ценят приятелите си и ги обичат, но със сигурност не са хората, на които може безрезервно да се разчита. Голям процент от тях са егоисти и ако не ги познавате добре, едва ли ще ги харесвате особено.
Страшни инати са. Ако решат нещо, и Господ не може да ги спре. Можете да им говорите с часове, да им доказвате по всякакъв начин, че грешат – те няма да ви разберат. Те така смятат за добре за себе си и точка по въпроса. Ако продължите да нахалствате в опит да им помогнете, просто ще сменят темата или ще спрат да ви слушат. Трудно биват убеждавани, почти не могат да бъдат манипулирани и ако нещо не им изнася – бързо ще ви кажат чао. Рядко им пука от хорското мнение.
Рибите са от хората, които умеят да правят някакво впечатление – дали лошо, или хубаво, в никакъв случай не са безлични. Имат способността да преценяват хората и ако нещо не им хареса в даден индивид, не се преструват, че го харесват, а буквално го игнорират. Честни и откровени хора са, казват истината в очите и в повечето случаи точно заради тези им качества, отношенията с околните им са изяснени и точни.

Мъжът Риби е интересен и привлекателен обект за жените. Голям процент от мъжете носят необясними черти на мъжественост, които привлича нежния пол като магнит. Не си дават много зор във връзките, докато не срещнат подходящата за тях, тогава се кротват и улягат. Не обичат да се занимават с битови проблеми, оставят всичко на жената, рядко харчат луди пари за собствени нужди и каквото спечелят, го носят право вкъщи. Честни са, но и лесно се пали гнева им. Ревниви са и заради това внимателно подбират половинките си – никога няма да тръгнат сериозно с кокетки или флиртаджийки, предпочитат скромните и сериозни жени. Като млади, обичат компанията на различни и атрактивни жени и трудно се задържат в дълги връзки. В компания са мъже на място, приятни хора. Важно е за тях приятелите им да си спазват обещанията, а ако не ги – забравете за подкрепа или добро отношение. В работата си са крайно методични и ако са открили призванието си, дават и работят много.
Жената Риби е приятна глезана, от онези, чиито съпрузи или гаджета лигавят с подаръци, жестове и пр. В повечето случаи е страхотна домакиня и готвачка, обича да прави кеф на семейството си и се разтоварва чрез обикновените домакински задължения. Хоби й е да се размотава по магазините и да си купува джунджурии, но никога не прекалява с харчовете. Крайно вярна, предана и сигурна половинка е, която ще ви подкрепи и обича до края на света. Внимавайте все пак с обидите или погледите към чуждото – не търпи да й се качват на главата или да не усеща обичта ви. Ревнива е и ако види най-малък намек за изневяра, ще ви подпали главата. Тези жени поддържат външния си вид, но не прекаляват с него – няма да се лишат от храна, за да свалят някое и друго кило, а ще заложат на приятен спорт или интригуващ начин за горене на калории.

В секса, мъжът е любовник, който не се харесва на всеки тип жени. Има точно определени разбирания и изисквания и с доста малко представителки от зодиака си пасва перфектно. Никога няма да разберете дали му е харесало или не с вас и рядко ще останете разочаровани. В повечето случаи е традиционалист, но ако има повод, с радост би изпробвал нещо ново или нестандартно. Зодия Риби са строго индивидуални хора и за тях трудно може да се каже ясна характеристика. Ще срещнете всякакви любовници – издържливи, не толкова, агресивни и пасивни, нежни и любящи и обратното. Загадъчни са допреди самия акт, след това са ви като прочетена книга. Определено са интересни точно заради различията си.
Жената е с голям сексуален апетит, за нея в една връзка сексът е важен. Обича да го прави, но не си пада по екстремни ситуации и лудости. Ще направи много, за да ви задоволи и да останете без дъх. Не обича да се злоупотребява с нея или да се мачка достойнството й – ако се надявате на много волности, забравете. Ако нещо не й харесва или я притеснява, също забравете да го повторите. Големи инати са и не понасят някой друг да диктува начина им на държание и консумацията на връзката.

(написано по абсолютно лични наблюдения и убеждения, без допитване до професионален хороскоп)

с чеснов дъх, чалга и псувни

България – мила и скъпа родина, прелестна страна, чудесно скътана на Балканския полуостров. Земи – кървави от славни и безславни битки на нашите предци, историята препълнена с доблестни герои и нестихваща борба за свобода.
Днес, България може спокойно да се нарече БълХария. Идеалът за буден народ е отдавна погребан, а на негово място бавно се просмуква вселенска простотия и снобизъм.
Жените са поевтиняли – със селяндурски манталитет, за една почерпка и някоя и друга парцалка, са готови да им бъдат запълнени всички дупки, доколкото позволява физиологията. На мода са перхидролено белите коси, изкуствените тела и неестествените визии. Чест е, ако устните се подуват от силикон или стегнатия задник се дължи на множество хирургични намеси. За морални ценности, възпитание или каквато и да била етика, от дълги години се загуби всякаква надежда.
Мъжете изпростяха – на първо място по важност са стероидните мускули, на старо купените „гъзарски“ коли, но зад цялата тази лъскава обвивка се крият комплексирани дечица и скучни сексуални партньори. Да бъдеш джентълмен не е модерно и почти няма къде да срещнеш мъж, който знае какво е това обноски или как да се държи в обществото. Бъди истински мъж – удряй някой шамар на жената, пий си вечер евтината ракия и тотално изглаждай мозъчните си гънки, ако някога ги е имало.
Управляват ни крадци, мутри, простаци и глупаци – при тях основен принцип е „интереса клати феса“. Те са провокативни, издигат в култ идеите си и обещават на народа до момента, в който са избрани. След което започват да пълнят личните си сметки, да увеличават номера на панталоните си и физиономиите им да стават все по-мазни и дебелашки.
Цялата медия е жалък опит за плагиатство на чуждите телевизии и вестници, рядко се намират стойностни програми, предавания или новини. Всичко е прекарано през просташката призма, да бъде интересно на тотално затъпелия народ и по някакъв начин да се натрупат възможно най-много облаги.
Претъпкано е с алчни и евтини търгачи – развалят малкото хубаво, което е останало в страната ни, за да направят поредния бардак и ненужен хотел, а след което да ни одерат кожите за нулево обслужване и съмнителни менюта. Преебаха черноморието ни, преебаха зимните курорти, да го направим уж европейско – то си стана пак селско, по български.
Модата – да, съобразява се със световната и винаги сме „най-фешън“. Но където е минала турска подметка, трева не никне – циганииката, селското златно и абсолютно противоположното на стилно е модерно. Колкото повече цветове имаш по себе си, колко по-искрящи са ти косата и обувките, толкова по-добре. Някой ще те забележи из хилядите клонирани, пъплещи по разнебитените, пълни с дупки пътища.
Типично за българския народ, дълго време поробен, мълчал и търпял, и сега продължаваме да си търпим безбожната скъпотия, ниските заплати и некачествените стоки. Всички се оплакват, мрънкат и сърдят – но за да стоят тия цени, значи се купува, нали? Ето тук идва парадоксът – скъпо е, но за да успееш да се приобщиш, купуваш.
Болниците ни смърдят (и в буквалния, и в преносния смисъл), всякакви държавни учреждения са като от миналия век. За един средностатически европеец, нашите старчески домове и сиропиталища ще са като нереални, като някаква шега – кой нормален би допуснал в държавата си такова издевателство над човешката личност? Е, нека се потупаме гордо по гърдите – само ние!
Много е лесно на управниците да манипулират иналфабетен, овчи народ – всичко лъскаво ги привлича и те припкат по него като стадо. Крадат ни пред очите и под носа и продължават нагло да се хилят по екраните, заплатите им са с хиляди повече, отколкото заслужават и я, някак странно се получава, че от вливане в лични сметки, все не остава за пенсионния фонд, здравноосигурителния или за пътищата. Ех, ама те иначе имат доброто желание да помогнат, ама на!
Да не говорим, че целия този панаир, наречен „поп-фолк“ е дълбока политическа тактика за промиване на българския мозък. Къде другаде по радио, телевизии и т.н. са позволени песни с подобен текст, съдържание и клипове? Дори в близка Сърбия имат някаква цензура, тук такова нещо няма. Мислех, че тази чалга вълна ще отмине, но тя ни залива и прелива. Налагат се нереални представи и идеали, изкореняват се каквито и да било задръжки, животът става крайно улеснен, прост и ясен – пари, външен вид, секс, безмозъчни клюки.
Училищната система е под всякаква критика, учителят в днешно време е безсилен, той е просто „оня досадник, който се появява и ни пречи да танцуваме чалгиите си и да снимаме провокативни снимки за импулс и флиртче“. Насилието е повишено, агресията още повече, а пък статистиката за аборти скача извън каквито и да е норми.
Шофьорите са скапани. Куцо, кьораво и сакато взима книжка и трепе сума ти народ. Важното е да се фукаш с ултра скъпата си кола и да се забиеш в някоя мантинела, завой или друго превозно средство месец, след като си взел шофьорския лиценз. Ама разбира се, защо не – нали сме готини?!
Процента на алкохолизирани, наркоманизирани и безработни утрепки е голям, улиците гъмжат от бездомници и просяци, на всеки втори ъгъл ще се сблъскаш с някой луд или опасен дебил. Преди години, такива индивиди бяха прибирани по специални домове, но сега кой да се хаби – след като втора година не могат да решат какво да правят с проклетия паметник пред НДКа, кой вьобще ще мисли за жалките там бездомни? Да са се родили с късмет!
Тъжно е. Виждаш как млади хора, с голям потенциал заминават в чужбина с перспективата да работят като разносвачи на пица или миячи, но независимо от това, с радост загърбват България и не се връщат. По-добре да си скъсват гъза по 20 часа на ден някъде другаде.. Всъщност, навсякъде другаде е по-добре от тук.
И сега, болни фанатаци на тема достойнство или фалшиви патриоти, ще започнат да леят цветисти словосъчетания и да охкат и пъшкат как е възможно да има такива хора, които плюят против родината си и не се гордеят с нея.. Еми да, има и то хич не са малко. На мен не ми пука кой какво мисли – аз съм шибано ужасен реалист и казвам нещата такива, каквито са. Каквито всеки един от вас знае дълбоко в себе си, че е така, но не иска да признае. От завист, че не е в чужбина? От корист към принадлежността ни? От фалшивите идеи на демокрацията? Не знам. И отново не ми пука. Просто знам, че тук не можеш да живееш нормално, след цялата тая робия, която ни е довела до жалкото съществуване в псевдодемократична държава, а всъщност цари абсолютна анархия и безхаберие.

България?
Не, мерси.

зодия Скорпион

(24 октомври – 22 ноември)

планета: Плутон
стихия: вода
девиз: „Аз желая.“

положителни качества: правдиви, честни, прями, добри приятели, интелигентни, прозорливи, с чувство за хумор
отрицателни качества: злобни, хапливи, крайни, обидчиви, горделиви, инатливи

Зодия Скорпион в повечето случай биват заклеймявани като най-лошите в хороскопа, но това далеч не е така. Те са изключително честни и справедливи хора и ако искате да чуете истината, именно тях трябва да попитате. В повечето случай тактичността не е от най-развитите им качества, но тъкмо това ги прави толкова незаменими приятели. Те винаги ще ви кажат нещата такива, каквито са, ще ви дадат добър съвет и ще се опитат да ви помогнат. Когато се запознавате с представители от тази зодия, трябва да имате предвид, че понякога ще чуете болезнени думи, но поне ще знаете, че те никога няма да ви излъжат.
Трудно се печели приятелство със Скорпион. Те ще ви подложат на изпитания, преди да се уверят, че заслужавате тяхното доверие. Когато обаче решат, че сте им близки, вие печелите изключителна сигурност в тяхно лице, винаги ще са готови да ви изслушат и да ви се притекат на помощ. Обичат да говорят за себе си пред близки също толкова много, колкото и обичат да слушат за вас. Пред непознати и хора, които не са им приятни, никога няма да споделят детайли от личната си територия.
Когато не са в настроение, зодия Скорпион са най-лошия ви кошмар. Стават твърде избухливи, раздразнителни и заядливи и преди да възвърнете усмивката им, ще трябва доста да потърпите и да се потрудите. Лесно обидчиви са, щом става въпрос за приятелство, гордост, засягане на лични теми или семейство. Отмъстителни са, но не като Лъва – да го направят на всяка цена, а само когато има удобен момент за това.
Обикновено зодия Скорпион имат някакви артистични заложби – дали като професия, или като хоби. Разумни хора и лесно преценяват околните, постъпват хладнокръвно, но понякога са твърде крайни. Очакват много от близките и половинките си и когато не го получат, се обиждат и сърдят.
В компания те никога няма да ви подразнят. Хапливите забележки ще са изцяло в кръга на шегата и впечатлението от тях ще бъде за приятни и забавни събеседници. В повечето случай, ярката им индивидуалност е гарнирана със страхотно чувство за хумор, което искрено забавлява по-голяма част от слушателите. Иронични са и никога няма да оставят ваша грешна постъпка, без да й се подиграят. Някои представители на Скорпиона са твърде отвеяни и на тях не може да се разчита.
Страшно горделиви са и пазят честта си. Мразят, когато някой говори срещу тях и се озлобяват. Зодия Скорпион знае какво иска и се стреми да го постигне. Търсят винаги най-доброто за себе си, дори това да коства много. От финансова гледна точка, те са прекрасния партньор – разумно пестеливи са, но никога няма да се стиснат за удоволствие или близък човек.
Не са работохолици, но винаги свършват задълженията и задачите си. Имат множество интереси и ако искате да бъдете с тях, ще трябва да свикнете с авангардния им живот и цветистия начин на говорене.
Не крият презрението или омразата си към някой. В повечето случай това им донася много отрицателни коментари и врагове, но това вьобще не притеснява Скорпиона. Рядко се интересуват от хорското мнение и точно това ги прави интересни и неразгадаеми за околните. Обичат да се забавляват, не позволяват на половинката да ограничава приятелския им кръг или да ги лишава от нещо.
В една връзка, винаги те контролират положението. Затова си пасват идеално с по-подвластните зодии, тъй като редовен номер им е да пришпорват близкия и да му мъмрят за нещо.

Мъжът Скорпион е изключително артистичен, ларж човек с голям приятелски кръг, множество доброжелателки и обожателки. Той е силен, интересен и чаровен. Това привлича жените и на тези мъже никога не им липсва внимание от страна на нежния пол. Не обича партньорката му да пристъпва границата на неговата територия и работното му място, винаги има една стена, която избраницата му трудно може да премине. Понякога е резервиран, друг път изгарящо страстен. Винаги е правдив и ще каже това, което мисли, без да се интересува от последиците. Навсякъде е харесван, защото е комуникативен и все пак всички го уважават заради линията, която поставя и изглежда недостъпен и неразгадем. Има високо самочувствие за себе си, самоуверен е и е много строго индивидуален във вкусовете и предпочитанията си.
Жената Скорпион е интересна, атрактивна и приятна. Дава много във връзката, но очаква същото и от другата страна. Не търпи да й се качват на главата, обича да контролира мъжа си, а в повечето случай мъжката част няма нищо против това. Умеят да накарат половинките им да са лудо влюбени, верни и предани към тях. Никога няма да направи нещо, което не й изнася, но за сметка на това е склонна на много компромиси. Тези жени обичат да са възможно най-много в компанията на мъжете си, но също толкова много цени приятелите си и не ги загърбва заради избраникът си. Критична е, но винаги е права и точна в оценките си. Знае как да бъде секси и когато иска да покаже на света красотата си, го прави по изумителен и дързък начин.

В секса, мъжът е страстен и нестандартен любовник. За да го превземете, трябва да имате мислене извън поставените рамки и ограничения и да сте готови на лудости с него. Повечето представители обичат те да са водещите в сексуалната игра и акт, харесват да доминират и да властват над половинката. Рядко можете да се оплачете от мъж скорпион в леглото, тъй като той първо ще разучи предпочитанията ви, а след това ще ви докара до екстаз. Пада си по всичко нормално разкрепостено и разчупено, но не е фен на твърде извратени действия.
Жената е също толкова страстна, но си пада традиционалистка. Забравете да получите нещо от нея, ако тя не го харесва или го смята за потъпкване на достойнството й. В повечето случай, техните партньори уважават желанията им и не прекаляват с исканията си. Не обича да я пришпорват и когато тя не иска секс, няма да ви го даде. За сметка на това обаче, друг път ще ви се отблагодари с такава страст и незабравимо преживяване, че няма как да й се разсърдите. Представителите от тази зодия обичат секса, но не прекаляват с него и в повечето случаи го смятат за нещо твърде лично и свещено. Скорпионите нямат навика да правят секс извън връзка, винаги го правят с човек, който харесват или обичат и именно заради това, всяко преживяване с тях е повдигащо адреналина и разтуптяващо сърцето.

(написано по абсолютно лични убеждения и наблюдения, без допитване до професионални хороскопи)

blur

Чувствал ли си се празен, изхабен, изтощен, изцеден, изсмукан, залутан, премазан, размазан, разпльокан, разбит?
А усещал ли си как главата ти тежи, боли, пронизва, заслепява, пулсира, празнее?
Очите ти затварят ли се, държиш ли ги едва отворени, клепачите натежават ли?

Случвало ли ти се е от толкова много мисли мозъкът ти да експлодира и после да остане едно неподредено, бяло нищо? Което да те обърква още повече и да те оставя да гледаш немигащо в една точка и нито една самотна дума не минава през ума ти?
А усещал ли си как си на ръба на изнемогата, душата ти сякаш те разкъсва и крещи, тялото изнемощява и бавно се предава?

Знаеш ли какво е още преди да допреш възглавницата, да заспиваш непробудно, без сънища, без мисъл и да се събуждаш с още по-тежко главоболие, още по-сухи устни?
Замислял ли си се какво е да вървиш по улицата и светът около теб бясно да се върти, светлините да се размиват, а лицата да са без контури?

Представи си, че вървиш едва-едва, някак по инерция, около теб мъглата се сгъстява, тялото ти се поддава и ти рухваш нейде там в тъмнината, без капка сила, без капка борбеност и жажда.
Не можеш да отвориш очи, да се движиш, да станеш.
Ти не можеш да продължиш.

топ 20 „трябва да гледаш“ анимации

Аз като върл фен на детските анимационни филми, ще се опитам да формулирам топ 20, които са най-докосващи, впечатляващи, забавни или красиво направени, по моето скромно мнение.

1. „Храбрият Малък Тостер“ (Brave Little Toaster) – 1987 год.
2. „Принцесата лебед“ (Swan Princess) – 1994 год.
3. „Красавицата и звяра“ (Beauty and the Beast) – 1991 год.
4. „Снежанка и седемте джуджета“ (Snow White and the seven dwarfs) – 1937 год.
5. „Цар Лъв“ (Lion King) – 1994 год.
6. „Aтлантида: Изгубената империя“ (Atlantis: The Lost Empire) – 2001 год.
7. „Ледена епоха“ (Ice Age) – 2002 год.
8. „Шрек“ (Shrek) – 2001 год.
9. „Динозавър“ (Dinosaur) – 2000 год.
10. „Таласъми ООД“ (Monsters Inc.) – 2001 год.
11. „Дивото“ (The Wild) -  2006 год.
12. „Mадагаскар“ (Madagascar) – 2005 год.
13. „През плета“ (Over the Hedge) – 2006 год.
14. „Търсенето на Немо“ (Finding Nemo) – 2003 год.
15. „Koлите“ (Cars) – 2006 год.
16. „Уоли“ (Wall-E) – 2008 год.
17. „Хортън“ (Horton Hears a Who!) – 2008 год.
18. „На небето“ (Up) – 2009 год.
19. „Ледена Епоха 3″ (Ice Age 3) – 2009 год.
20. „Коралайн“ (Coraline) – 2009 год.

Има още много филмчета, които харесвам, обичам и са ми забавни, но тези са просто най-любимите!