Skip to content
юни 5, 2009 / jenny

something about love

love_by_MissTrashyPants

Животът е нещо крайно странно. В един момент те обича и ти дава купища красиви моменти, подаръци и щастие. В последствие обаче решава, че ти е било предостатъчно това късче рай, което си изпитал и нагло си взема подаръците обратно. При мен в момента положението е оптимистично и весело, трудно е, но все пак не е от онези буреносни, черни дни, в които имаш чувството, че не можеш да издържаш.

Най-интересното е, че точно когато вьобще не ми се занимаваше с любов, точно когато имах нужда от повече време за завършването, любовта изведнъж се пръкна по най-нахален начин и започна бавно да превзема сърцето ми.

Е кажете, какво е сега това? Когато имаш отчаяна нужда от обич и нежност, не я получаваш отникъде. А когато ти е точно все едно и си се вглъбил в работа, изведнъж се появява някой принц на бял кон и започва да ти сваля звезди. Ама наистина много интересно. Лошото е, че в моя случай принца не е един. Всъщност са цели двама. И всеки атакува по различен, обсебващ начин, а сърцето ми тупти ту към единия, ту към другия…

Какво се прави в такъв момент? Стигнах до разумното решение, че по-добре да намаля контактите с принцовете и да си съсредоточа последните сили към изпитите. Но не, обожателите нямат такова намерение. Единия ме атакува по всички възможни сайтове, и-мейли, включително и на истинската поща. Другия е по-умерен, но по-постоянен и сякаш бавно ми влиза под кожата. Някак упойващо, но все пак постоянно.

Неприятната част е, че сега съм в период „не-ми-пука-особено“. Като гледам хората около мен какви проблеми имат, колко нерви хабят за една напълно безперспективна връзка.. На тези години, когато не можеш нито за брак, нито за истинска сериозност да мислиш, какъв е смисъла да се мъчиш дълго с един човек? Виждам постоянно такива примери – уж се обичат, но просто са привързани един към друг и ги е страх да се разделят, защото твърде дълго другия е бил в ежедневието им.  И предпочитат безконечни скандали и сръдни, пред самотата. Не я разбирам тая философия. А и след дългата ми връзка и след двете други кратки задявки, тотално се изцедих емоционално и имам нужда да презаредя. Защо животът е такава кучка? Понякога, щом желаеш нещо, не ти го дава.. И после, вече като нямаш никаква нужда от него, хоп – на тепсия ти го поднася!

Ама че странно. И още по-странно е какво ще правя оттук-нататък..

10 коментара

Вашият коментар
  1. Martin / Юли 12 2009 12:28 pm

    но така е по – интересно, не е ли?

  2. pisnamiii / Юли 12 2009 2:08 pm

    разбира се, че е по-интересно. В крайна сметка, това е животът…🙂 просто е странно, не можеш да отречеш!

  3. Martin / Юли 12 2009 5:00 pm

    well, странни неща около мен безброй!
    интересно е, че съпоставим ли нещо с миналото, например
    „електричеството“, хората си нямали идея какво е това!
    освен науката, бас ловя, че и животът си има механизъм,
    която ще бъде открит!
    продължаваме да се питаме, защо любовта ни среща, когато най – малко я очакваме, или какво е това Съдбата? каква е нейната роля в живота ни?как трябва да я разпознаваме пред простото „съвпадение“ и дали може да разчитаме знаците както трябва.
    ахах, въпроси безброй!
    животът е много неща!🙂

    • pisnamiii / Юли 12 2009 6:07 pm

      Защо любовта ни среща, когато най-малко я очакваме? Именно защото животът ни поднася любовта в моменти, когато умът ти е зает с други неща – може би се дължи нещо на аурата, нещо в излъчването или в силата на мисълта.. Кой знае? Когато си отчаян и имаш нужда от любим до себе си, изпращаш твърде отрицателни сигнали и се задълбаваш в негативната енергия. Това е тест, изпит – доколко можеш да бъдеш силен, дали можеш да преодолееш самотата, болката, тъгата… А по-късно получаваш наградата – откриваш това, което си търсил..
      Какво е съдбата? Може би я ковем сами, а може би пък не. Невинаги съдбата е справедлива към човекът, понякога е прекалено щедра, не виждам да има особени закономерности. Може да е наниз от случайности, в които ние търсим несъществуващ смисъл! А може да е просто живота, такъв какъвто е, прост, изчистен и семпъл, а ние по човешки да го усложняваме.
      Да, животът е много неща и мисля, че ще разберем с точност какви, когато умрем… Да, това ми е една от представите за смъртта – секунда преди да затвориш очи завинаги, научаваш отговорите на всички въпроси, които са те мъчили…

  4. Martin / Юли 12 2009 6:34 pm

    Би било интересно, ако наистина след смърта стане, но винаги съм си го представял, момент преди да умреш, виждаш живота си на времева линия (на български не звучи много описателно, за това ще използвам английската дума „timeline“) всички хубави моменти, всички лоши, които назад в миналото наистина бяха лоши, сега ги виждам като хубав спомен и се радвам за тях, естествено има изключения.
    да говорим за живота, е .. като да броим с миши стъпки, разстоянието до луната, надявам се, да не може да се определи, защото, къде ще отиде мистерията?
    after all, не ме е страх от смъртта.страх ме е, от това, какво ще причиня на хората, като си отида.

    • pisnamiii / Юли 12 2009 7:44 pm

      Не съм се замисляла за този аспект. По-скоро винаги съм се страхувала за смъртта на мои близки – досега съм погребала трима, но не мога да пожертвам повече. Мразя, че времето върви толкова бързо, че не мога да се нарадвам пълноценно на всеки момент с любимите ми хора – нали знаеш, всеки може да е последен.
      За собствената си смърт съм мислила само от гледна точка на това, че не искам да умра стара и сбръчкана. Не искам да бъда в тежест на децата си или на някой друг и да си отида от този свят на легло, без спомени и разум, смърдяща на пръст. Бих искала да си отида, когато съм все още човек, а не половин човек. Знаеш – старост нерадост. Тя ме плаши най-много след смъртта.

      А иначе за времевата линия, a.k.a целия ти живот на филмова лента е доста клиширано понятие във филми, книги и хорските приказки, но за да е така, сигурно има зрънце истина. Предполагам. Не искам да разбирам още дълго време какво е.

      А какво ще причиниш на хората, като си отидеш? Същото, което ще причини смъртта на човек, който ти обичаш.

      Дали ще си ти, той, тя, някой непознат, някой близък, някой любим… Не може да се каже, все някой просто ще бъде.

  5. Martin / Юли 12 2009 9:00 pm

    за това да се наслъждаваме на живота и да не мислим за смъртта.
    нека говорим и мечтаем за любов, залези – изгреви, сутрини споделени с любимия човек, закуски, шоколад (надявам се обичаш) световният мир, вярата, надеждите, звездите, оптимистите❤ … изобщо нещата които ни карат да се усмихваме.

    p.s. последно казано отностно смъртта, гледай Elizabettown, невероятен филм и невероятен начин, да положат останките ти. (:

  6. pisnamiii / Юли 13 2009 7:48 am

    (разбира се, че обичам шоколад)

    Гледала съм го филма и съм съгласна, че е добър… ((:

  7. Martin / Юли 13 2009 9:13 am

    # Serendipity <333
    # Made Of Honor<333
    # A Lot Like Love <333
    # Definitely Maybe <333
    # Just Like Heaven <333
    # Keith <333
    # My Sassy Girl <333
    # Suburban Girl<333
    # My Best Friend's Girl <333
    # The Yes Man <333
    # If Only <333
    # Slumdog Millionaire❤
    # Meet Joe Black <333
    # Last Chance Harvey❤
    # Feast of Love <333
    # Trust The Man
    # Sliding Doors❤
    # New York Waiting <3333
    # Kate and Leopold <333
    # A Good Year
    # Shanghai Kiss
    # Reign Over Me
    # Chaos Theory
    # The Time Machine
    # Jack and Jill vs. the World

    всеки един е уникален.

  8. pisnamiii / Юли 13 2009 4:44 pm

    Гледала съм ги абсолютно всички, с изключение на Shanghai Kiss и The Time Machine… (: Можем да поспорим малко за Кейт и Леополд, от тоя филм лъха голяма доза комерсиализъм, но не съм го гледала от 4-5 години. Ще взема да му хвърля едно око тия дни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: