Skip to content
юли 3, 2009 / jenny

Kaliakra Rock Fest 2009

Мисълта ме връща към блажения, мързелив следобед, прекаран на бараките до палатковия лагер, разположен на трийсетина метра от стадион Калиакра, Каварна. Горещото юлско слънце, проникващо между листата на дърветата, студените бири, неспиращата музика и хилядите фенове в черно са неща, които няма да забравя цял живот. Втори юли бе страхотен ден, донесъл ми много нови запознанства, усмивки, смях, приятни емоции и незабравими мигове.

След няколкото бири, решихме да се запътим към стадиона, където вече се бе събрала малка агитка от фенове, предимно с тениски на Blind Guardian. С такава бях и аз, мигновено завързахме разговор с приятна компания софиянци и пловдивчани и прекарахме два часа и половина на жаркото слънце, седнали на прашната земя, обсъждайки приятните, незначителните и интересните неща от живота. Към шест и малко, малката агитка бяхме прераснали в множество, което търпеливо чакаше да навлезе в стадиона. Настъпи часът и след кратка проверка, тичайки стремглаво, заех позиция най-много на два метра от сцената, с перфектна видимост (пък за звука да не говорим). Събрахме се същата компания, появиха се и още симпатични хора от Варна и започнахме да чакаме, седнали на прохладната трева. Теренът зад нас бавно, но сигурно се пълнеше с верните фенове, между които преобладаваха тениските на Scorpions и Blind Guardian.

Точни като типичните германци, в осем и пет на сцената излязоха Edguy. Вьобще не бях запозната с творчеството им, но всички ги приветствахме топло, аплодирахме ги и чакахме с нетърпение първите звуци за тази вечер. Учудващо за мен, този приятен хеви метъл ми подейства страшно тонизиращо и след третата песен, всички се радвахме максимално на пичовете, които не спираха да се усмихват, а вокалистът не спря да повтаря колко страхотна публика сме („you fuckin rock, BULGARIA“) Така си беше, мисля, че Edguy ще запомнят тази си изява с хубаво и когато се спомене България – ще се сетят „аха, пичовете, които не спряха да крещят и танцуват с нас!“

Пренареждането на апаратурата бе най-много десет минути, когато на сцената стъпиха колосалните за мен Blind Guardian. Имах честта да ги чуя за втори път (през 2007 година имаха концерт в София) и макар програмата им да бе кратка, се раздадоха на максимум. Ханзи, който е дори още по-чаровен с късата си коса, пя както винаги пленително и публиката не спря да му приглася. Освен „Valhalla“, „Mirror mirror“ и „Nightfall“ се порадвахме на „Script for my requiem“, „Traveller in time“, „Imagionations from the other side“, „Sacred“ и сигурно пропускам още някоя, но в момента мозъка ми е тотално блокиран.

След тях започвах да чувствам умората от двата дни, която се бе събрала. Бяхме жадни, потни, смърдящи, ставаше все по-тясно и хората ни блъскаха, но въпреки това стоически изчакахме на сцената да се покачат черешката на сладоледа за вечерта – Scorpions. Започнаха с „Comin Home“ и честно казано, басът бе толкова силен, че щеше да ни издуха мозъците. Успяхме да чуем „Send me an angel“, „Holiday“, „Humanity“ и някои по-нови парчета, когато нашата агитка от десетина човека се предадохме от борбата за места пред сцената и се върнахме назад. Докато минем през целия стадион, за да можем да излезем измина още известно време, през което чухме още от хитовете на бандата, които бяха непрекъснато усмихнати и очевидно се радваха на българската публика, както и двете групи преди тях. Излязохме от стадиона почти примирайки от умора, някак си се добрахме до палатките и аз трупясах. Толкова емоционално изхабена отдавна не се чувствах, такъв екстаз не бях изпитвала никога, бях като преродена, бях щастлива, бях свободна. Изслушахме концерта от разстояние, чувахме и виждахме всичко, но ако бях постояла още няколко минути вътре, със сигурност щях да припадна от изтощение.

След което почти цялата нощ не можах да мигна от удоволствието и от факта, че имах щастието да видя Скорпиънс, че за втори път гледах Гардиън, че бях с приятели и приятна компания, че усетих свободата и предвещанията за страхотното лято… Да благодарим дружно на Цонко и Каварна, че ни предоставиха такива незабравими емоции!

И да не забравяме… рокът никога няма да умре!

IMGP2040

IMGP2047

IMGP2081

4 коментара

Вашият коментар
  1. technobeast / Юли 4 2009 5:35 am

    За „Into the storm“ бъркаш🙂 Този път я нямаше!

  2. pisnamiii / Юли 4 2009 7:17 am

    😀 ужас… е, случва се човек да се обърка. Мерси, сега ще го оправя. (:

  3. technobeast / Юли 4 2009 7:23 am

    Няма проблем, хора сме – бъркаме🙂 Аз съм плеснал пълен техен сетлист, ако искаш – за сверка🙂

  4. Roxy / Юли 4 2009 6:00 pm

    Велико,велико,велико беше,въпреки че много исках да изпълнят Under the same sun и New generation,ама нищо,те са велики ,както и Edguy и Guardian: )

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: